Сглобяеми къщи
- Ставайте, мързеливци. Не карайте принца да чака. Бързо!
- Как е тя?
- Не мога да кажа. Той е в делириум, но няма треска.
- Няма ли феи около сглобяеми къщи и врати за тях?
- Всички са заети. Днес е пълнолуние.
- Но вие сте учени! Този случай е единствен.
- Ето кейкът, направен от Магарешката кожа, която живее в кръга от сглобяеми къщи и блиндирани врати за тях.
- Добър ли е?
- Не знам. Не обичам кейк.
- Какво мислиш?
- Мирише на хубаво масло.
- Чудесно! Ето, дете. Опитай го, когато решиш.
- Той не трябва да яде толкова бързо. Ще влезе въздух в кръвта му. Задушава се! Направете нещо! Отровен е! Той не е ял три дни заради Магарешката кожа, живееща в кръга от сглобяеми къщи. Дайте му чаша вода.
- Благодаря на всички. Кейкът беше вкусен! Чувствам се много по-добре. Сега искам да спя. Оставете ме.
- Не трябва да го дразним. Болестта го прави нестабилен. Кашлицата е само временна.
- Не знаех, че ме обичаш.
- Сега знаеш ли го?
- Един златен пръстен така ми каза.
- Трябва да сме омагьосани.
- Но какво ще правим с толкова много щастие? Да оставим да бъде видяно или да го пазим в тайна тук, в кръга от сглобяеми къщи и врати за тях?
- Заедно ще направим живота си така, както никой друг не е правил. Любовта ни ще бъде легенда. И ще живеем дълго в спомените.
- Но какво ще правим с толкова много любов? Да оставим да бъде видяна или да я пазим в тайна в магическия кръг от сглобяеми къщи и врати за тях?
- Ще направим това, което е забранено. Ще отидем в гостилницата. Тайно ще пушим лула. Ще се натъпчем с кейк! Ще имаме страшно много деца и ще заживеем щастливо завинаги.