Парфюми за Нова година
Единствените му спътници в този ужасен час бяха двете раници. Виеше му се свят и му се гадеше. Имаше голяма рана на челото, която трябваше да се почисти. Избърса лицето си с ръка и усети тежестта на забравеното шишенце за парфюми в ръката си. Докторът му беше дал това шишенце за маркови парфюми. Саймън разтърси глава и се опита да прогони страха , който се увърташе и мърмореше около него. Замисли се за Нова година. Оставаха само два дни до Нова година и си представи как седи край камината с чиния пълна с вкусотии.
Изправи се замаян, разтреперан и преметна двете раници на гърба си. Почувсва как стъклената повърхност на шишенцето за парфюми се затопли под галещите му пръсти. Насочи поглед в тъмнината към мястото , където би трябвало да се намират ръцете му, и се замисли за доктора. Какво ли беше сложил в двете раници? Подът на коридора беше страшно мръсен, нуждаеше се от почистване. Пред него проблесна искрица светлина. Той потърка шишенцето за парфюми и се загледа. Светлината се усили, сенките сякаш се сгъстиха. Гърдите му се изпълниха с въздух.
Моменталното му въодушевление се изпари, когато огледа коридора. Болката в раната на главата , нуждаеща се от почистване, накара стеите да затрептят пред очите му. Тунелът беше почти безформен – просто дупка, която се спускаше в утробата на замъка, окичена с белезникави паяжини. Зад себе си, нагоре по коридора, той виждаше разклонението, покрай което вече беше минал, като зейнала в стената уста. Саймън намести двете раници на гърба си и пак се замечта за Нова година. Коридорът се виеше надолу – пътека, осветена единствено от блясъка на кристалното шишенце за парфюми на Моргенес. Валма сребристи нишки се закачаха за косата му и увисваха лепкаво по лицето му. Често усещаше някое малко членестоного да се шмугва между пръстите му, когато разкъсваше мрежата му, и трябваше да спира за момент с наведена глава и да изчака, докато пристъпът на отвращение премине.
Ставаше все по-студено и стените на коридора бяха все по-влажни. Части от тунела се бяха срутили. Шишенцата парфюми се удряха едно в друго в двете раници на гърба му. Саймън се замисли как сигурно в трапезарията вече е започнало пиршеството за Нова година. Бяха се погрижили за цялостното почистване, а той крачеше в мръсния студен коридор. Провираше се между отломките, вдигнал с едната си ръка светещото шишенце за парфюми над главата си, а с другата опипваше пътя пред себе си. Внезапно усети в нея пареща болка. Светлината на кристалното шишенце за парфюми разкри ужасна гледка – хиляди малки бели паяци се тълпяха по китката му и под ръкава на ризата му и ухапванията им го горяха като нажежни въглени.Саймън изпищя и удари ръката си в стената. Ужасените му писъци отекнаха в коризора и бързо заглъхнаха. Той коленичи на влажната земя и започна да търлка нахапаната си ръка в пръстта. Докато стоеше приклекнал и трескаво търкаше ръката си с рохкавата пръст, очите му се напълниха със сълзи и това съвсем го съсипа.