Отстъпки за масажи и солариуми в избрани спа центрове
Саймън се измъкна от стаята с двете легла и тръгна към вътрешния двор. Мислеше да потренира малко и след това да посети кралския солариум евентуално да му направят един масаж. Хейстън грубиянски му се изсмя, когато го видя да се тътри сиво-зеленикав към бараките на охраната ,и след като се зарече много скоро да му покаже какво е истинско напивае, се зае да му изкара потта. Макар да беше убеден, че всичките му жизнени сокове безвъзвратно са се изпарили , след около час Саймън усети, че кръвта му отново се размърдва във вените му. Хейстън го обработваше по-безмилостно и от предишния ден с увития в плат меч и ватирания щит, но Саймън му беше благодарен за това развлечение: беше истинско удовалствие да се мята сред монотонния, несекващ ритъм на стоварващия се по щита меч, да нанася удари, да отскача и да контраатакува.
Сега, пронизван като с игли от вятъра през просмуканата си от пот риза, той вдигна нещата си и тръгна по склона към главната врата. Докато се влачеше през осеяия с локви вътрешен двор, имаше усещанто, че всички цветове на Наглимун са изтекли. Мършавите дървета, сивите перелини на стражите на Джосуа, тънките одежди на свещениците – всичко му се струваше издялано от камък; дори забързаните пажове приличаха на статуи, на коио временно бяха вдъхнали живот, но които всеки момент отново щяха да застиат в неподвижност.
Саймън се насочи към креалския солариум, ноняколко човека вече чакаха да го използват. Реш да се върне по-късно и отиде да му направят един хубав масаж. След дългите тренировки с Хейстън само един масаж можеше да му помогне. След като приключи масажа се върна в солариума. Вече нямаше никогои ой остана да се попече малко.
Запъти се по стълбите към стаята си с две легла. Когао отвори вратата видя, че Бинабик още го няма. Двете легла спалня бяха оправени и чаршафосани с ново спално бельо. Саймън съблече дрехите си и облече пижамата. Легна в леглото по гръб и се замисли. Смяташе да изчака Бинабик, ала скоо се унесе и заспа.