Дядото с климатици
Едно време дядо ми не е разполагал с климатици в неговата къща и винаги било или прекалено топло (през лятото), или прекалено студено (през зимата). Неговата дограма била много стара и пропукана на места. Доста пъти дядо ми си е мислил за преместване, ама сърце не му давало да напусне бащината си къща и да отиде да живее другаде. Още повече, че едно време не е имало много хамали и човек е трябвало сам да си върши работата.
На дядо ми винаги му е студено и предполагам, че много го е било яд, че все още не са изобретени климатиците. Тогава сигурно по цял ден щяха да дънят на тридесет градуса. Също така дограмата не помагала много за стоплянето на стаята, защото не била много плътна и често пропускала зимния студ вкъщи. Дядо е разполагал с огромна къща и едно преместване задължително е трябвало да стане с наличието на хамали, а той не е искал много да плаща.
Така се стигнало до идеята, че наистина ще има преместване, но просто от единия етаж в другия. Там на втория етаж имало нова и хубава дограма, а пък и така нямало да има нужда да се викат хамали. Остава единствено проблемът с липсата на климатици, но на този етап те все още не са били изобретени.
Що се отнася до новата дограма, тя била кафява на цвят и много пасвала с мебелировката на втория етаж. Като седеше и си гледаше стаята един ден, дядо реши, че кафеви климатици щаха да паснат перфектно на останалата част от обстановката. Може би един ден ако му предстои перместване, той ще си избере къща в близост до неговата, за да не плаща на хамали.
Ще гледа обаче тя да разполага с хубави климатици, защото това било единственият недостатък на сегашната му къща. Той можел да се задоволи и със сегашната си дограма, но пък студът направо го изкарвал от нерви. С течение на времето дядо все повече и по-често започна да си мисли за преместване и в крайна сметка реши да го направи. Успя да прежали и няколко парички за хамали.