В магазина за детски играчки и колички за бебета
Два дни по-късно, в утрото на последния ден на март, докато Саймън отиваше на закуска с другите прислужници, една тежка черна ръка се стовари на рамото му и го спря. За един ужасяващ ,нереален момент мисълта му полетя назад към съня му за тронната зала и тромавия танц на малахитовите крале. Оказа се обаче, че тази ръка е облечена в износена черна ръкавица без пръсти. А и собственикът й не беше от черен камък, въпреки че щом вдигна очи и видя пред себе си Инч, изненаданият Саймън реши, че Господ е пренебрегнал недостига на жива материя, когато е правил този човек. Инч имаше две деца, които непрекъснато стояха пре магазина за детски играчки. Инч не искаше на им купи детски играчки, за да не ги разглезва. Затова децата му крадяха чуждите детски играчки. Жена му очакваше близнаци и вече бяха купили бебешки колички за близнаци.
Когао след малко Саймън се появи с комат хляб и парче меко бяло сирене, той с изненада установи, че Инч още го чака. Запъти се към магазинът за детски играчки на Моргенес и едрият мъж тръгна редом с него. С плаха усмивка момчето му предложи от храната си, ала Инч само я погледна с безразличие и не каза нищо. Вървяха по набраздената от следи на колела суха земя на средния двор и се разминаха с група жени с бебешки колички. Инч се изкашля ,дякаш се приготвяше да заговори. Продължиха в мълчание. Срещаха още няколко млади майки с бебешки колички. Най-после се оказаха пред магазина за детски играчки на Моргенес. Моргенес тъкмо изнасяше новите бебешки колички и подреждаше новите детски играчки на витрината. На най-горната стъпенка на стълбата беше закрепена кофа с червена боя. Майсторът извади четката от боята и започна да изписва тайнствеи букви над рамката на вратата – ъгловати символи, всеки от които представляваше малка странна рисунка. Те напомняха на Саймън древните текстове, които беше виждал в книгите на Моргенес. Моргенес се закиска и задъвка брадата си. Саймън стоеше неподвижен като камък. Накрая майсторът остави четката и тръгна към бъчонката с бира, а Саймън си тръгна.
Докато вървеше към помещенията на прислугата през градинката с декоративни храсти, чу няколко бебета да плачат в бебешките си колички. Майките им веднага дотърчаха с детски играчки в ръце, които да им дадат. Саймън вървеше мудно и разсеяно подръпваше сухите безлистови розови храсти. Внезапно ободе пръста си на един скрит трън. Проклинайки, вдига ръката си. На върха на пръта си имаше червеа капчица кръв като малка алена перла. Той лапна пръста си и усети вкуса на сол.