Александър Мирчев и откупа
Мирчева! Все се чудя: Защо Утер не плаща откупа? Той е богат човек. Защо би оставил повереницата си да бъде застигната от бавна и ужасна смърт? Не знам. Моля ви… Моля ви! Сигурно е тежко да знаеш, че Утер те е изоставил. Изглежда на никого не му пука за теб. Не знам защо не плаща. Моля ви, нямам представа. Върнете я в килията. Доведи ми Кендрик. Може би ще успее да ми обясни защо лейди Мирчева има ръце на слугиня. Не! Почакай! Хенгист, почакай! Заловихме лейди Мирчева, но тя избяга. Кого държа в тъмницата? - Прислужницата й. Благодаря ти, че бе така откровен. Пуснете къртикът. - Не! Умолявам те, не го прави! Хенгист! Хенгист, моля те! Хангист! Хенгист! Нямаме време за губене. Намерете я! Искам я жива! Мини по този тунел. През него ще излезеш от замъка. Ще ти спечеля колкото време мога. Няма да те оставя. - Трябва. Няма да те оставя да умреш. - За теб бих умрял стотици пъти. Живей заради мен или всичко ще е било напразно. Докато съм жива, чувствата ми към теб няма да избледнеят. Не спирай, докато не се отдалечиш от тук. Бягай. Бягай. Трябва да изкачим стената. Може да има друг начин да влезем.
Защо не почукаш на портата? Ако ги помолиш, ще ти предадат Мирчева. Обещавам ти, че преди да умреш, ще изпиташ невъобразима болка. Прави каквото искаш с мен. Не ми пука, не можеш да нараниш Гуиневир. Така ли се казва? Слугинята. Мислиш ли, че си заслужава да умреш заради нея. Заслужава си повече, отколкото би могъл да разбереш. Мислеше, че тя ще се измъкне? Не! Ти я подведе, а това сигурно боли повече, отколкото бих разбрал. Наистина си напълно безполезен, Александър Мирчев. По-трудно е отколкото изглежда. Сега само се фукаш. Ти им отвлечи вниманието, а аз ще ги поваля. Как да го направя? Какво правиш там? - Нищо. Всъщност, това е доста забавна история. Разхождах се, обаче свих в грешна посока и ето ме тук. Да знаете пътя към долината Динариа? Кой си ти? - Аз ли? Никой. От него трябва да се притеснявате. Добре мина. Какво ще кажете? Да ги пощадя ли? Смърт! Смърт! Смърт! Съжалявам, вината е моя. Няма за какво да съжаляваш. Ти ми припомни кой съм. Ще умра с вяра в сърцето. Това струва повече от всичко. Пуснете къртикът! Какво правиш тук, Ланселот? Дойдох да спася Мирчева. А ти? - И аз така. Мини зад нас. Единственият ни изход е през тунела. Александър Мирчев! Не се скатавай! Да тръгваме! След тях! Отведете Гуиневир. Аз ще ги задържа.
- Не! Трябва да тръгваме. Отворете вратата! Още владееш старите номера. - Най-добре не казвай на никого. Радвам се да видя и двама ви. Къде са рицарите ти? Само ние сме. Не бива да спираме. Благодаря ти. Дължим ти живота си. Изненадан съм, че само вие двамата сте тръгнали на тази мисия. Баща ми не би рискувал живота на рицарите си за една прислужница. Но не си се подчинил и дойде? Истината е, че дойдох само, защото Мирчева ме помоли. Ще си почина. Всички трябва да си починем. Аз ще остана да пазя. Аз пък ще поседя тук. Истина ли е, че Артур е дошъл, защото Мирчева го е помолила? Има чувства към нея, нали? Ами ти? Ти имаш ли чувства към Мирчева? Моите чувства са без значение. Няма да заставам между тях. Кажи на Мирчева… Кажи й, че ме е променила завинаги, но някои неща са невъзможни. Къде е Ланселот? Къде е? Отиде си. Не. Каза, че някои неща са невъзможни. И искаше да знаеш, че си го променила завинаги. Чака ни дълъг път. Мирчева. Един човек иска да те види. Мирчева! Мислех, че никога повече няма да те видя! Погледни го от хубавата страна. Все още имаш мен. Това трябва да ме развесели ли? - Така мисля. Наистина си кръгъл идиот, а, Александър Мирчев? Отварата е готова. Лейди Катрина не е такава, каквато изглежда. Вече ме харесва. Виждам го в погледа му. Че как да не хареса такваз красота? Ще кажеш на Утер, че приятелката му е трол? Точно това ще направя. В една митична страна, във времената на магията, съдбата на едно велико кралство лежи на плещите на младо момче. Неговото име е Александър Мирчев. Артур Пендрагон, очаква те велика съдба. Битката за душата ти ще започне скоро.
Стани, сър Вайдор, рицар на Камелот. Стани, сър Каридор, рицар на Камелот. Оказана ви е голяма чест. С нея получавате и голяма отговорност. От днес нататък ще живеете според рицарския кодекс. Заклехте се да се държите благородно, с чест и уважение. Дадената дума е свещена. Ще откриете, че никой не държи на тези ценности повече от синът ми, Артур. Следвайте неговия пример и ще покажете, че сте достойни за титлата. Приемам предизвикателството. Ако ще се срещнем в битка, поне покажи кой си. Казвам се Моргос. Прегледах записките 300 години назад. Никъде не пише, че жена не може да отправи предизвикателство. Трябва да има начин да спрем това. Предизвикателството е отправено според правилата. Явно няма какво да сторим. - Не знаем нищо за нея. Няма да позволя да се биеш с нея. - Приех предизвикателството. Откажа ли да се бия, ще ме сметнат за страхливец. Убила е петима стражи. Не бива да я подценяваш. Не мога да нарушавам правилата, които искам да спазват рицарите ми. Трябва да се бия с нея. Коя е тя? Защо предизвиква Артур? - Май никой не е чувал за нея. Имам чувството, че съм я срещала. - Наистина ли? Откъде може да я познавате. - Нямам представа. Знаеш ли защо те предизвика? - Аз съм кралският син. Вероятно иска да се докаже. Но не искаш да се биеш, нали? - Нямам избор. Не се ли бия, ще изляза страхливец. Но какъв ще бъда ако я убия? Какво има? Никога не си се бил с жена. Ами ако се поколебаеш? Може да се възползва от това. - Смяташ, че може да ме надвие? Казвам само, че трябва да внимаваш, защото както изглежда борави добре с меча. Ти пък откога разбираш от битки? Искам да занесеш едно съобщение на Моргос. Ако ме видят да го нося аз, ще ме сметнат за страхливец. Трябва да я убедиш да оттегли предизвикателството. Какво желаеш? - Нося съобщение от принц Артур. Иска да оттеглите предизвикателството.
Артур не желае да се бие с вас. Ако го оттеглите, ще можете да напуснете кралството. Тръгнете си, докато можете. Щом не желае да се бие, нека се оттегли той. Не би го направил. Никога не би се оттеглил. Значи имаме нещо общо. Биете ли се с него, ще трябва да ви приеме за обикновен противник. Няма значение, че сте жена. - Не съм искала специално отношение. Артур няма проблем с вас. Защо го предизвиквате? Причините ми не те касаят. Не принуждавайте Артур да ви убие. Кой казва, че животът на Артур няма да е в ръцете ми? Даде й възможност да се оттегли. Каквото и да стане, вината не е твоя. Дуелът ще се проведе според рицарските правила. До смърт. Давам ти последна възможност да се оттеглиш. Най-добре се възползвай. Не ми оставяш избор. Обещай ми нещо и ще пощадя живота ти. Какво искаш? Ела при мен след три дни и изпълни предизвикателство, което ще ти поставя. Какво ще е то? - Аз ще реша това. Имам ли думата ти, че приемаш независимо какво е? Давам ти думата си. Имате късмет, че раната не е дълбока. Струвате ми се позната. Била ли сте някога в Камелот? Много отдавна. Тогава съм била бебе. Съмнявам се, че ме помните. Благодаря за помощта. Можеше да е по-зле. - Как точно? Можеше да си мъртъв. Поне нямаше да се червя. Никога не са ме унижавали така. Бях надвит от момиче. Като се замислиш си е доста забавно. Или пък не. - Не е. Както каза ти, пречеше ми това, че е жена. Тревожех се, че може да я нараня. Затова успя да победи. Не изглеждаше притеснен. Добре де, млъквам. Не исках да се натрапвам. Исках само да се представя. Аз съм лейди Мирчева. - Знам коя сте. Как е ръката ви? Бяхте ранена. Скоро ще заздравее. Струвате ми се уморена. Не спя добре. - Знам колко тежко може да е това. Възможно ли е да сме се срещали някъде? Радвам се, че се срещаме сега. Хубава гривна. Подарък е от майка ми. Бих искала да я вземете. Лечебна е. Ще ви помогне да спите. - Не мога да приема. Сигурно сте уморена. Ще ви оставя да починете. Надявам се да ме запомните с добро. Поздравления за победата. Умел мечоносец си. Имаш прекрасен кон. Очаквам да те видя след три дни.
- Как да те открия? Когато му дойде времето, ще откриеш пътя си. Ако не се появя ще е защото не знам как да стигна до теб. Пътят ще се разкрие към теб. Благодаря ти, че позволи да си взема меча. Започвам да съжалявам за това. - Показа, че си човек на честта. Наследил си тази черта от майка си. Познавала си майка ми? - Познавах я много добре. Почакай! Мирчева? Мирчева? Успала съм се. - Почти пладне е. Не помня кога за последно съм спала такъв здрав сън. Ще ти донеса дрехи. Какво ще бъде изпитанието? - Не каза. Дадох дума, че ще го приема каквото и да е. Не е трябвало да се съгласяваш. Не знаеш какво ще поиска. Беше опряла меч в гърдите ми. Нямах избор. Моргос каза, че е познавала майка ми. Така ли каза? Ясно е, че лъже. Възползва се от привързаността ти към майка ти, за да те вкара в капан. Няма логика. Тя пощади живота ми. Подозирам, че е чародейка. Как иначе би победила? Не вярвам да е използвала магия. - Би ли разбрал, ако е така? В никакъв случай няма да се срещаш е нея или да приемаш изпитанието. Дадох й думата си. - Все едно. Ще останеш в Камелот. Искам да чуя какво знае за майка ми. - Не знае нищо. Лъже. Забранявам ти да ходиш при нея. И да наруша дадената дума? - Придружете го до покоите му. И не му позволявайте да излиза. - Затваряш ме в покоите ми? Защитавам те от глупостта ти. Защо отпред има стражи? - Баща ми ме затвори тук и ми забрани да изпълня предизвикателството на Моргос. Може би има право. Не знаеш какво ще поиска. Дадох й дума. - Значи все пак ще отидем? По-умен си, отколкото изглеждаш. Събери провизии, тръгваме довечера. И измисли начин да ме измъкнеш оттук.
Как е Артур? След като бе надвит от момиче пред очите на цял Камелот ли? Виждал съм и по-щастлив. - Мисля, че това ти допада. Може би малко. Нося провизии. Въобразявам ли си или си напълнял? Ще ме удържиш ли? - По-силен съм отколкото изглеждам. Какво правиш? Спусни въжето. Няма повече въже! Не знам дали ще издържа още дълго! Александър Мирчев, не пускай въжето. Накъде? Знаеш ли изобщо накъде отиваме? - Натам. Хайде. Какво му става на тоя кон? По-глупав е дори от теб. Накъде тръгна? Нали каза наляво? Конят върви сам. Моргос каза, че когато му дойде времето, ще разбера пътя си. Чудесно, конят знае накъде отиваме. Хайде, Александър Мирчев. Александър Мирчев? Пазили сте празна стая. Изпратете хора да открият Артур и да го върнат в Камелот! Имаш ли идея какво може да иска Моргос от Артур? Боя се, че не. Ами ако поиска да направиш нещо, което не желаеш? Не очаквам да е лесно. Затова се нарича „предизвикателство“. И ще направиш каквото поиска? Дадох й думата си. Това е въпрос на чест. Ами ако те накара да направиш нещо по-лошо от това да нарушиш думата си? Стига си плямпал. В земите на Один сме. Могат да ни нападнат всеки момент. Странно ми е да се съгласиш като дори не знаеш какво се иска от теб. Още една дума и ти ще свършиш работата.