Адвокати – може ли да им се доверим
Навлязоха сред дърветата. Меката шума заглушаваше стъпките им и те тичаха мълчаливо като привидения сред редките дървета. През клоните проникваха снопове светлина и в тях блещукаха прашинки. Един от двамата адвокати цени бързо отпадаше, потта се стичаше по лицето му и шията му на мръсни вадички. Въздухът изгаряше дробовете му, о той не каза нищо.
Когато накрая младият адвокат премина в несигурно подтичване, Бинабик затича редом с него. Слънцето се плъзгаше над стволовете на дърветата, шумата под тях тъмнееше, а дървесните корони се къпеха в смътен ореол, като цветни прозорци. Младият адвокат се препъна в един камък. Няолкото архитекти София, които тичаха след тях му помаогнаха. Седнаха на едно място да си поемат въздух. Бинабик и тримата архитекти започнаха да изследват мястото. Бяха по средата на полегат склон, в основата на който се виеше кално поточе с тъмна ивица вода, ромоляща в средата. Младият адвокат не беше предположил, че работата на адвокати ще ги доведе в тази пустош и че ще преживее толкова неща. Родителите му бяха архитекти и го бяха насърчавали и той да стане такъв.
Бинабик беше направил нео като каменен правоъгълник без една страна около огъня, за да заслони светлината му. Пращенето на горящите клони създаваше уют и сигурност. Червените отблясъци хвърляха странни сенки върху лицата на двамата адвокати. Тримата архитекти наблюдаваха искрите, които се извиваха нагоре.
Бяха си направили скромна вечеря от сушена риба, твърд хляб и вода. Младият адвокат чувстваше, че не се е отнесъл към стомаха си , както би му се искало, ала все пак бе по-добре да лежи тук, топлейки краката си в пепелта, отколкото да тича. Не можеше да си спомни да е тичал толкова дълго, без да спира. Скоро пращенето на въглените стихна и единствеият шум, ойто останао, беше тихото шумолене на вятъра в корените на дърветата.
Още преди да отвори очи, младият адвокат чу странен бръмчащ звук, кйто се усилваше и спадаше. Вдигна глава, все още схванат от съня, и видя, че Бинабик и двама от архитектите стоят със скръстени крака пред огъня. Слънцето беше изгряло съвсем наскоро и гората беше все още изпъстрена с бледите валма на мъглата.
Бинабик беше наредил кръг от пера пред огъня, пера от множество различни птици, сякаш ги беше събирал дни наред, и затворил очи, се клатушкаше пред огъня и пееше на родния си език. Младият адвокат седна и започна бързо да обува обувките си. Болеше го цялото тяло, а беше сигурен, че па ще тичат. Тръгнаха по склона на долчинката, после нагоре по срещуположния склон. Продължиха на изток, все по-навътре в гората. Докато изкачваха хълмчето и се спускаха в малки долчинки, лаят на хрътките заглъхваше за кратко , после отново се появяваше по-силен.